Извод от втората дискусия по проект „ДЕМО”: Кризата в демокрацията е криза на доверието

На 22 март сдружение „Учебна работилница Европа” покани на дискусия по проект „ДЕМО” активни граждани, педагози, представители на НПО и на местната власт. Отзова се и един от най-активните участници в дискусии по предходни проекти на сдружението като ученик, а сега - студент в Медицински университет - Плевен, Илия Михайлов.

Анелия Ковачева, педагог и историк заяви: Не споделям напълно мнението на младите плевенчани, изказано на първата работна среща по проекта, че не е достатъчно обучението по демокрация. За демокрация се учи по четири основни предмета, не само в часовете по история. Но какъв е проблемът? Има немалко ученици, които, повлияни най-вече от семейната среда, се интересуват от тази тема, но има и други, които пък носят социално безразличие. Дълго време сме общество в преход, а идват нови и нови проблеми – като икономическата криза, миграцията, тероризма. Аз като историк знам, че трябва да се извърви доста дълъг път. И за да стане демокрацията е нужно съзнание, поведение, отношение, но след като е постигната, трябва да се пази. А за това е нужно гражданско общество.

Димитър Димитров, сдружение РЛЧО, кандидат за общински омбудсман, участник в социологически проучвания: Работил съм по редица изследвания, наблюдаваме изборния процес от 2008 г. насам, а в последните три години правим Индекс на местната система за почтеност с фондация „Прозрачност без граници”. Този индекс наблюдава всички участници в обществения живот - местна власт, медии, съд и прокуратура, НПО, сдружения на бизнеса. Общата картина за Плевен не ни поставя високо. Но има много добър растеж в местната власт откакто в Общината влезе новия екип - подобряване на административното обслужване, въвеждане на нови услуги, улесняване на гражданите. Обобщено мога да кажа, че сме изградили всички структури на демокрацията, но те не са изпълнени със съдържание.

Илия Михайлов, студент: Аз миналата година станах на 18 и гласувах за пръв път. Моето отношение към държавата в голяма степен се формира от преподавателя ми по история, господин Драганов. Той ни каза: Имате избор, в края на годината или ще правите тест върху целия материал, или ще прочетете „1984” на Оруел и ще представите впечатленията си под формата на есе. И ние, особено момчетата, се навихме. Някой беше прочел „Владетелят” на Макиавели, друг - „Изкуството на войната”. Написахме някакви неща и ги представихме в клас. Това, което установих тогава, е, че дори в обществото от „1984” година има хора, които се борят и са готови да се жертват, за да променят системата. Всички са ме учили, че човек срещу система не се бори. Аз самият смятам, че правилата съществуват, за да се спазват. И когато правилата са адекватни, обществото върви напред.

Миглена Цанова, гражданин, инициатор за ушиване от децата на Плевен на най-дългото знаме: Ако ние не тръгнем отдолу, отгоре какво очакваш? Партиите да ти оправят живота. Аз реших да направя една инициатива, в която да покажа, че децата на Плевен са умни и будни. Защото Плевен е исторически и важен за България град. Ако ние сами не тръгнем, много страшно става. Ако отсега не владеем малките, от начален курс, губим бъдещето на тази страна. Вече трета седмица всеки ден идват родители при мен и ми казват: Моето дете се промени след участието в „Знамето”.

Димитров: Да се почувстваме общност, това ни е нужно.

Попитахме участниците в дискусията дали виждат оптимистична промяна, защото все по-често сме свидетели на това, че отделни граждани или групи от хора разбират, че няма смисъл да искат от институциите да направят нещо, а е по-добре те сами да го направят и да го покажат. Не се ли натрупва точно така критичната маса от умни, мислещи и активни хора, която да измести другата - на пасивните, на консуматорите. Общият извод беше, че е нужна последователност и упоритост.

Димчо Бондоков, инженер, активен гражданин разказа накратко биографията си и за това, как се е родила идеята му за доброволчески акции в „Кайлъка”, в които десетки ентусиаасти напълно доброволно и безплатно разчистват занемарени обекти и места.

Николета Минчева, Областен информационен център, експерт комуникация и информация: Когато говорим за демокрация, не може всичко да прехвърлим в „образование”. Обучението по демокрация влиза в доста часове. Но може би има нужда да започва от най-ранно детство и не като образование, защото процесът на учене е от самото раждане. Другата дума е „кураж” – граждански, цивилен, което според мен е основна липса в нашето общество и конкретно в Плевен.

Линка Михова, член на Организацията на българските скаути: Имам богат опит с младежи, с демократичното им образование. Всички деца имат зрънцето. При мен в скаутския клуб са попадали невероятни деца. Но отговорността не е само моя. Те самите се учат на отговорност. В последните две години установявам, че и деца от малцинствата, ако им се обърне внимание, са много читави - нищо, че им е разбито семейството и са нямали дибър пример.

Дочка Иванова, педагог, сега работи в НПО: Днешната криза в демокрацията може би е най-вече криза на доверието. Помните ентусиазма от първите години. Как да го върнем? Говорим, говорим, но трябва да се действа. Да правим реални стъпки. Това става с действия в общност. Като кампанията за знамето. От малките стъпки се тръгва. Няма да оправим глобалната икономика, нито ще спрем тези, които искат да заминат навън. Градът ни е жив, излезте да видите колко млади хора има, майки с колички. Нека не бъдем черногледи. Плевен е много хубаво място за живеене.

Илия Михайлов: За пръв път участвам в такава дискусия и съм впечатлен като виждам хора, които са свършили толкова много неща. Изненадан съм и мисля, че има някакъв информационен проблем в обшеството, нещо куца, щом не знаем за тях. По темата „Демокрацията в криза” - да, демокрацията се дължи на образователен проблем. Нивото на образованието пада. Но тези грешки са поправими. Според мен проблемът в обшяството ни е, че няма контакти, на всяко едно ниво. Както казах в началото, всяко общество има проблеми, които превъзмогва с времето, затова аз вярвам, че след 20 или 30 години нашето общество ще преживее тази криза в демокрацията. Вярвам в едно светло бъдеще за България.

Дискусията завърши с изказването на Паулина Кирова, от 26 години работи в местната администрация, секретар на Община Плевен: В един момент реших, че има нещо по-важно от това, как функционира администрацията и защитих докторска степен по Социална медицина, защото най-важно е здравето на хората. И Общината е точно тази институция, която да оказва позитивно влияние за това, хората да бъдат здрави, да спортуват, да имат контакти. През последните 2-3 години в Плевен администрацията се опитва да бъде по-близо до хората, да общува с тях, да разбира проблемите им. Демокрацията това са мненията на хората, изборите и отчетността за това какво от обещаното си направил. Политиците са отговорни за това, как живеем, затова трябва да им искаме отчет.