Проект: дигитални взаимоотношения (DigiRe)

Програма Еразъм+
Стратегически партньорства за обучение на възрастни

Еразъм+

    Кординатор:
  1. Сдружение „Systeme in Bewegung e.V., Винзен, Германия
  2. Партньори:
  3. Фондация „Медийна и онлайн зависимост“, Люнебург, Германия
  4. Сдружение „Учебна работилница Европа“, Плевен, България
  5. Sambucusforum vzw, Белгия
  6. FUNDACJA AUTOKREACJA , Полша
  7. Asociación de Innovación, Formación y Empleo para el Desarrollo sostenible (AIFED), Гренада, Испания

Продължителност: 01.09.2018 – 31.08.2020

За проекта:

В хода на цифровизацията на почти всички области на живота, все повече хора, особено деца и юноши, се движат ежедневно и естествено в цифрови социални пространства. Обществените, социалните и политическите процеси в реалния и виртуалния свят се взаимопроникват и влияят. Съответният обществен дебат се движи между полюсите на страха и подозрението спрямо свръхтехницизирането на човека и идеализирането на повишаването на комфорта.

Често възниква противоречие между поколенията: за младите хора има много удобства, но също така и социални промени, появили се в резултат на техническия прогрес, нещо обичайно и естествено. Поколенията на родителите и на бабите и дядовците, от друга страна, гледат на много от нововъведенията със загриженост, с чувството, че са частично изключени от социалния свят, който се развива дигитално, и често реагират с объркване и отхвърляне. В много семейства тези процеси протичат без да предизвикват размишления, ако не и без да бъдат изобщо забелязвани. В нашата консултантска практика виждаме отново и отново как родителите реагират на виртуалния социален живот на децата с неразбиране и безпомощност, често без да осъзнават как самите те използват социални медии. Родителите често не разбират, че връзките между юноши и деца днес често се осъществяват цифрово (например в социалните медии). Технологичното развитие изпревари това на образователната култура. Това води до ограничаване на времето или дори до забрана за използването на медиите, което може да доведе до сериозни конфликти в семействата. Младежите, които могат да чатят само в определени часове, се чувстват откъснати от връстниците си, а родителите смятат, че децата им са заети само с клетъчните си телефони. Същевременно възрастните също използват социални мрежи или други цифрови средства, за да поддържат връзка с други хора, без да осъзнават, че дават пример за подражание.

Като част от подготовката на проекта и съставянето на консорциума, всички партньори съобщиха, че познават този проблем от собствената си работа.

Тук искаме да поставим началото на нашия проект: искаме да разберем как дигиталните взаимоотношения проникват и влияят върху реалния ни живот и как се справят с това в европейските семейства. Как се възприемат цифровите взаимоотношения, какви са плюсовете и минусите, как работят те? Какви начини са намерили партньорите по проекта, за да се справят с това, какви възможности все още можем да научим от родителите? От съществено значение е този проект да бъде осъществен на европейска основа, тъй като, от една страна, точно това представляват дигиталните връзки: че те са възможни отвъд националните граници. От друга страна, семейният живот, както и медийното образование в отделни европейски страни, изглежда се различават в някои аспекти, което може да доведе до положителни синергии в търсенето на стратегии за действие. В крайна сметка държавните граници и националностите трябва да стават все по-малко важни, защото социалното развитие може да успее само ако осъзнаем и почувстваме себе си в Европа като общност и се учим един от друг на всички нива и във всички области.

Резюме:

Все по-дигитализираният свят, в който живеем и в който нашите деца се държат като "цифрово поколение", непрекъснато изправя родителите, но и обществото като цяло, пред нови предизвикателства. През последните години протича бързо техническо развитие, което доведе до факта, че социалният живот на много млади хора и все повече деца се осъществява до голяма степен онлайн. Баби и дядовци разговарят по скайп с внуците си, семейни и съученически, както и приятелски чатове в социалните мрежи дават възможност да се поддържат постоянно връзки, и т.н. В нашата консултация идват непрекъснато родители, които вече не могат да разберат естествеността, с която децата им се движат в социални мрежи и чат групи, както и високия приоритет, който тези дигитални инструменти за връзка имат за децата. Те са притеснени, нямат стратегии за действие и рискуват да навредят на децата си чрез обикновени забрани. В същото време те често не са достатъчно осведомени за функцията си на ролеви модели в това отношение и не обръщат, или само малко, внимание на цифровите аспекти на собствените си социални взаимоотношения. В нашия проект искаме да разберем колко и в каква форма цифровите връзки са част от семейния живот и как това се отразява на семействата. Друг въпрос ще бъде дали родителите в други европейски страни са в същото положение, как се справят с това предизвикателство и какви решения са открили. Затова бихме искали да обменим мнения в рамките на консорциума, да работим заедно по тематиката и да направим нашите идеи достъпни за възможно най-много родители, баби и дядовци и работещи с деца хора в Европа.

За тази цел първоначално ще бъде проведено проучване в отделните страни партньори, което ще даде общ преглед на текущото състояние на знанията и научните изследвания по темата. В хода на проекта всеки партньор в своята страна ще проведе, оцени и впоследствие представи на другите партньори на среща полу-стандартизирани интервюта с най-малко 5 семейства (традиционни или самотни родители). В социологическите проучвания този тип анкети се използват за изследване на ситуации, които са свързани със субективното преживяване и за провеждане на фундаментални изследвания. И двете условия се прилагат тук, тъй като цифровите взаимоотношения са сравнително ново явление и индуктивните заключения могат да дадат първо впечатление за ситуацията.

Резултатите от проучването ще бъдат обобщени и публикувани към края на проекта. Така само в рамките на проучването ще бъдат обхванати най-малко 30 семейства (около 80-100 души), които от своя страна ще разкажат за това на други родители от приятелския си кръг. Заинтересованите лица, институции и мултипликатори могат да бъдат поканени, когато е необходимо, на срещите на партньорите в тяхната страна, за да получат възможност да се запознаят с партньори от други страни и да получат информация за международното сътрудничество по проекта. Следователно срещите на партньорите ще допринесат и за разпространението на резултатите от проекта. По-нататъшното разпространение ще се осъществи чрез социалните мрежи, сайтовете и институционалните мероприятия на партньорите. По този начин "DigiRe" ще повиши осведомеността по темата, ще стимулира публична дискусия, по-нататъшна професионализация и свързване на партньорските организации.

Обобщаване на резултатите от интервютата

Повече за проекта в секция „Новини“

"Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация [съобщение] отразява само личните виждания на нейния автор и Комисията не може да носи отговорност за каквато и да е употреба на информацията,съдържаща се в нея."